Във виното ли е истината?

Автор -

Един българин прекосява света и намира мястото, където да прави вино, което както знаем е част от истината. Виното е свидетел на човешката история, не е преставало да интригува сетивата на поколения, а французите го поставят пред водата по важност. Виното държи класацията в разнообразието от начините да изпитаме вкуса от живота. И все пак не трябва да затъваме в прекомерно обожание към него, то е част от ежедневието, нужно е да се научим да го ценим, да изпитваме емоцията, която то носи и да го познаваме. Вкусът се култивира, а истината е, че опознаването на гроздето е толкова лесно, колкото научаването на азбуката, а следващите стъпки – складирането на различния му аромат и вкус във виното, както и неговият сетивен отпечатък в паметта ни е несравнимо удоволствие. В промеждутъците между гроздоберите успяхме да вземем това интервю за вас.

Как започна всичко – първата идея, първата крачка към реализирането й? Кое е накарало един българин да прекоси света, за да произвежда вино в Австралия?

Отговорът на този въпрос всъщност казва кой е Александър Велянов. Замислих моя проект Two Friends някъде през 1999 година. Бях доста млад и исках да имам свобода за изява. Тогава винарствах в голяма компания в България, но фирмената култура не ми позволяваше да изляза извън рамките на нейната матрица. Тогава един мой приятел австралиец ми помогна много. Името му е Стивън Блек. От него научих, че трябва да дам свобода на поривите си и да не се страхувам да скоча надълбоко.

Все още мисля, че е парадоксално, но възможност да се пробвам колко мога аз открих не в България, а в далечна Австралия и по-точно в Бароса вели (Barossa Valley). По това време за един уайнмейкър в България бе немислимо да обхване всички стъпки, които могат да дадат вина с много високо качество, и резултатът да не е плод на случайността. Просто структурата на индустрията тук беше такава. Пробвах се и в маркетинга на вина, който ми е еднакво интересен.

Two Friends съвсем естествено стартира в Австралия със Стив. Освен работата, ние споделяме и други общи страсти като кулинарията, а имаме и сходно чувство за хумор. Така че нямаше как да имам други идеи за име на проекта ми.

От 2005 работя по следващия етап от развитието на бранда ми. Той е взързан със Совиньон Блан, Марлборо и Нова Зеландия. През 2007  участвах в гроздобера в Марлборо и научих какви стилове вина може да даде този очарователен район. Когато говоря за Марлборо, в кадър влиза друг мой приятел. Още от 1999 година, от времето на един от първите ми гроздобери в Бароса, поддържам добро приятелство с кивито Дейвид Шулц. С Дейв имаме споделени няколко кампании и безчет откачени прояви, които се простират далеч извън пределите на Бароса. Дейвид вече живее в Марлборо и ми подаде ръка. Още едно мое посещение през 2009 ни даде възможността да подберем лозя и дори редове от тях, които в максимална степен изразяват общите ни философия и ценности в създаването на вината. С тях щяхме да работим през следващата кампания. 2010 е рождената година на Two Friends of Marlborough.

Ще споделиш ли с нас някой малкоизвестен факт за виното?

Не знам дали има останал такъв. Винарстването е пряко свързано с културата на мястото, в което се прави. Ние много често сме сколнни да не се замисляме над това, но въщност докато правя вино, аз опознавам хората наоколо, техните взаимоотношения, разбирания и т.н. Т.е. винарството е и път към другите, несъмнено. От друга страна, правенето на вино има дълбок социален ефект – то дава хляб на много хора, някои от които без него няма как да живеят. И тук е тънката линия – как да направиш бизнеса си социално отговорен. Някои отидоха прекалено далеч.

Какво мислиш за винения снобизъм и нужно ли е да си експерт, за да усетиш удоволствието да пиеш вино?

Не е нужно да си експерт, но е нужно да имаш отворени сетива. Не бива да подхождаш с предубеждение или с твърдото убеждение, че дядо ти в мазето прави най-доброто и без химии вино на света!

Според мен за неспециалистите любопитството и въображението биха компенсирали липсата на знания. Всичко това по-скоро важи за по-търговските вина. Има категория вина, обаче, от много висока класа, изключително многопластови и сложни и те изискват една добра подготовка, за да бъдат разбрани. Също има и вина правени на такива места, че ако нямаш информация за района и реколтата, ти не можеш да направиш връзката как те са се отразили във виното, трудно би разбрал и оценил резултата и усилията на лозаря и винаря.

И все пак, ще дадеш ли няколко съвета как най-добре да разгърнем и усетим вкуса на виното?

Ако наистина искате да влезете по-дълбоко в темата, трябва да започнете да четете. Няма да е лошо да се включите в някой от курсовете за дегустации. Вече има и нива на тези курсове според подготовката ви. Аз лично не препоръчвам да започвате да се учите от някой вече „изявен” ваш приятел, защото такива хора имат склонност да доминират над останалите и да се налагат.

Изборът на чаши е много важен за пълното разгръщане на виното. Има достатъчно информация за оптималната форма на чашата за съответния вид вино. Шумни, вмирисани на цигари места не са най-добрият избор за такъв род занимания. Трябва да не сте изморени, виното да е с подходящата температура и ако трябва да е декантирано. Но най-вече ви трябва добра компания от деликатни и отдадени хора, с които да си споделяте усещанията без да се налагате. Всъщност, не е толкова сложно.

Най-добрите винени региони в света и някое емблематично за тях вино?

Бароса – Hill of Grace на Хенчке, Марлборо – Cloudy Bay Te Koko, но Европа все още си остава най-добрият континет за правене на вино, с цялото му многообразие от сортове и култури.

Класическият въпрос – бяло или червено? Кое ги прави толкова различни?

И двете плюс розе, пенливо и десертно. Зависи какъв е поводът, компанията и с каква храна ще ги пием. Все още забелязвам тук-там да пият Мускат със скара. Доста е тъпо, но щом им харесва…

Винарите следва да са загрижени за природата? Как проявяваш тази загриженост в собствения си бизнес?

Народите и правителствата на Австралия и Нова Зеландия са изключително чувствителни към проблемите на околната среда, защото екосистемите на тези две страни са едни от най-крехките. Представете си, преди 200 години обликът им е бил абсолютно различен и всичко, което виждаме сега там, е резултат от идването на европейците.

Та, няма как да не се съобразяваме с регулациите, но по-важното е, че хората, с които работя, са абсолютно луди по темата. След толкова години пътувания и работа, особено в Австралия, аз до голяма степен се чувствам Ози. Обичам страната, която толкова много ми е дала, обичам природата и времето, което съм прекарал там, така че се съобразявам съвсем по естествен начин.

Но обратно на въпроса ти – в Австралия засадихме една горичка с евкалипти близо до избата и я напояваме с отпадната вода. Естествено, преди това я озонираме и контролираме рН-то. Решихме, че е по-добре, вместо да се включваме в градската мрежа, а и имаме капацитет да контролираме качеството, преди да я върнем обратно в природата. Използваме доколкото е възможно дъждовна вода, която събираме от покрива на избата. В общи линии това е. Ние сме много малки, за да можем да се включим в други инициативи. Например, темата за въглеродния ни отпечатък ни вълнува, но нямаме капацитета да работим по нея. Новата ми серия вина от Нова Зеландия съм бутилирал в олекотени бутилки. Следващият ми внос от Австралия също ще бъде в такива бутилки. Вече печатам етикетите си на рециклирана хартия, а и всички мои бизнес документи, когато трябва да са принтирани, са на такава хартия.

Какво предстои в бъдеще?

Two Friends ще става все по-международен бранд. Дай Боже, новозеландската ми одисея да е успешна. Тя ще отключи все по-чести пътувания до Марлборо. Замислям и гроздобер в Чили. Може да се появи и Two Friends от там, ще видим.

Опитах да работя в Индия. В някои райони в момента се инвестират много средства, за да се произвежда вино. Дори имах някакви по-сериозни намерения, но не попаднах на хора, които в сърцата си да носят виното. За тях това бе преди всичко бизнес. Но пък беше интересен опит. С времето разбрах, че като ходя на едно и също място, започвам да се лишавам от много други, а животът е кратък.