Вертикални зеленчукови ферми в центъра на града

Автор -

Като градски чада, все повече деца мислят, че храната идва от супермаркета и не знаят как се отглеждат плодовете и зеленчуците, откъде идва храната, която сервираме на масата си всеки ден. Съвременното урбанизирано общество изисква непрестанен поток от хранителни доставки от селската провинция, където тя се произвежда основно, или от внос от страни, чийто износ се състои от земеделска продукция. Може да звучи парадоксално, но именно отдалеченото от градовете производство на храната го прави не толкова екологично, тъй като изисква транспортиране и съхраняване в хладилни камиони и складове, което води до увеличаване на въглеродните емисии и до поне 15% брак. Изхвърлянето на храна пък звучи престъпно на фона на 1 милиард гладуващи и недохранени по цял свят.

Къде е проблемът?

До 2050г. над 80% от световното население ще живее в градовете, в гъсто населени урбанизирани територии. И дори следвайки най-умерените прогнози за растежа на населението, дотогава то ще се увеличи с още 3 милиарда души. Ще се появи нуждата от 10 000 000 000 хектара засяти земеделски земи, за да се отглежда достатъчно храна за тях, в случай, че това продължи да се прави според принципите на сегашното земеделие. В настоящия момент над 80% от годната за земеделие земя по света се използва и няма достатъчно резерв за засаждане на нови територии. Какво може да се направи, за да се избегне задаващата се криза в изхранването?

Но липсата на достатъчно плодородна земя, която може да поеме отглеждането на повече земеделски култури, не е единственият проблем! Проблем е и дългият път от фермата до вилицата, което води до значително увеличаване на въглеродните емисии. Ако храната е родно производство тя преминава през 4-5 спирки докато стигне до крайния потребител. Вносът, който в САЩ е повече от 70%, изминава още по-дълъг път. “Пътят на храната” се оказва в повечето случаи твърде дълъг, а това води и до загуби. 20% от всички автомобилни горива отиват за захранване на земеделието и транспортирането на продукцията до крайния потребител. Увеличаването на цените на петрола и обвързването им с тези на храната е довело до почти двойно поскъпване на храните в много страни по света в периода 2005-2008г.

Има и трети проблем – агрокултурите са най-големият потребител на прясна вода в света. 70-90% от водните запаси от прясна вода отиват за напояване. Отделно тази вода се превръща в негодна за пиене, тъй като е замърсена с торове, пестициди, хербициди и кал. Този факт трябва да се промени, тъй като нуждата от храна се удвоява на всеки 40 години с нарастването на населението, а земеделците ще трябва да намерят начин да произвеждат повече продукция с по-малко вода. Наложително е да се даде приемлив отговор на въпроса: как може наличната вода да се използва най-оптимално?

Вертикални растителни ферми

Факт е, че традиционното земеделие бавно унищожава плодородните земи и независимо от култивирането на нови по-ефективни сортове, в дългосрочен план проблемът с изхранването ще продължи да нараства със застрашителна сила.

Отглеждането на земеделски култури в стъклени небостъргачи в самия център на градовете не е нова идея. Концепцията за вертикалните ферми е родена още през 1950г. и е описана от Джон Хикс (John Hix) в книгата му “Стъкленият дом” (The Glass House).

Методът на “вертикалните ферми” е въведен още през 1915г. от Гилбърт Бейли и е включвал използването на експлозиви за “задълбочаване” и изграждане на ферми в дълбочина, така че да се използва земята не на площ, а в дълбочина.

В днешно време идеята се разработва и налага най-вече от американския еколог д-р Диксън Депомие, който намира решение на много от проблемите чрез възможността за изграждане на пасивни вертикални оранжерии (ферми), които ще са способни да отглеждат храна в близост до потребителите.

Принципът на вертикалното фермерство включва максимално оползотворяване на водата за напояване, като ненужната ще се стича на долните етажи, а няма да потъва в почвата както при традиционното земеделие и така ще напоява няколко етажа растителни култури наведнъж. Използването на капково и аерозолно напояване също ще спести значително количество вода. Оранжерийният принцип ще осигури продукция без оглед на сезоните, поддържайки постоянна температура нужна за всяка култура.

Подреждането на културите на различни етажи ще задоволи различните им нужди от влага, слънчева светлина и растителен цикъл.

От друга страна вертикалните ферми решават добре сериозния проблем с въглеродните емисии. Близостта им до крайния клиент спестява сложната и дълга логистика от полето до масата. Сградите ще използват слънчеви панели и ветрогенератори поставени на покривите, за да произвеждат електроенергия. Органичните остатъци от производството могат да се събират в система за производство на биогаз, който да обезпечава енергийно не само собствените нужди на вертикалната ферма, но и намиращите се в близост жилищни и административни сгради, както и станции за зареждане на хибридни автомобили с биогаз. Преминаването на част от автобусите на градския транспорт на биогаз, в доста страни като Швеция, е решило по лесен начин проблемите със замърсяването на въздуха.

Многобройните дизайни на вертикалните ферми ще им позволи бързо да станат част от градския пейзаж. Всички необходими технологии за построяването им са налични от много години. Растенията имат нужда от поддържане на определена температура, влажност, осветеност, хранителни вещества и поток от въздух доставящ CO2.

Растенията се отглеждат не върху почва, а върху вулканичен камък – перлит, напоен с хранителен воден разтвор. Подобни експериментални модели работят и изхранват 65 членния състав на полярната станция Amundsen-Scott South Pole Station в Антарктика по време на зимните месеци. Фермата на площ от само 22 кв.м. доставя пресни зеленчуци в продължение на цялата година. В началото на тази година започна изграждането на първата вертикална ферма в шведския град Линчопинг, което се очаква да приключи в рамките на 16 месеца.