4 стъпки към вземането на правилни решения?

Автор -

Ежедневно ни се налага да вземаме десетки решения. Дали са се оказали правилни или грешни проличава по-късно, но ако правилните решения са били повече от грешните чувството ни за успех и прогрес е задоволено. Човек има дълбока нужда да бъде ефективен и да се чувства полезен, усилията му да имат цел и продуктивен резултат.

Да виждаме добри резултати е най-добрата мотивация, която поддържа увереността ни и ни кара да вървим напред. Малко хора могат да продължат с реализацията на свой проект или дейност, ако срещат непрестанна съпротива, нещата не се случват и резултатите не са като очакваните. Човек се демотивира, губи интерес и желание да върви в поетата посока. Загубата на мотивация бързо слага точка и на най-смелите и грандиозни планове, дори и в случаите, когато са заложени финансови ресурси.

Оказва се, че вземането на правилни решения е от ключово значение, а допускането на неправилните има многобройни негативни последици.

Но как да вземаме правилни решения?

Готови рецепти за успех не съществуват, но има начини да си осигурим голяма доза сигурност и да следваме успешен път, ако предварително се подготвим и осъзнаем какво да очакваме от бъдещето. Не, няма да се занимаваме с предсказване на бъдещето! Единствено ще се опитаме да следваме схема, която ще ни даде отговорите на много въпроси в аванс, именно онези, на които започваме да си отговаряме едва след като сме се провалили и търсим причината за своя провал. Защо да не помислим предварително какво би ни провалило, къде бихме се спънали, къде са уловките и капаните, за да ги избегнем? Това е напълно възможно.

Запомнете “Успехът е резултат на успешно мислене, а не на късмет”.

Преди всичко не забравяйте, че сте живи хора и вашето тяло е отговорно за състоянието на вашия мозък. За да вземате правилни решения трябва да сте в хармония с него като следвате цикъла на мозъчната активност.

  1. Вземайте важни решения сутрин – тогава съзнанието ви е необременено, волята, мислите, паметта и преценката ви са много свежи и точни. Дейностите през деня ви отнемат от концентрацията, губите енергия и сте склонни да прибързвате, бързате просто да “отхвърлите” задачите, оставяйки си време за заслужена почивка.
  2. Нахранете мозъка си – той има нужда от глюкоза, за да функционира добре. Не вземайте важни решения на празен стомах или в края на деня, когато сте уморени.
  3. Подсъзнанието е важно – ако имате сериозни колебания и не може да вземете решение, преспете една вечер, за да дадете шанс и на подсъзнанието ви да се включи в процеса.

Истински правилните решения не са едностранчивите решения. Всеки път, когато решаваме проблем си повтаряме, че е най-добре ако го погледнем от всички страни, да претеглим всички “за” и “против” и решението да дойде само. Често тази мисловна гимнастика обаче няма желания резултат защото или взимаме емоционално (и следователно прибързано) решение или то е продиктувано от наши страхове, които се опитваме да избегнем. Ако не подходим методично, решенията ни винаги ще са съобразени с една група критерии, но ще са напълно незастраховани от всички останали, които не сме догледали.

Методът Disney

Методът Disney е брейнсторминг схема чрез която една група използва 4 различни мисловни модела, за да достигне до решение. Той включва паралелно мислене и анализ на един конкретен проблем, генериране на нови идеи, оценка на идеите, конструктивен и критичен план за действие.

Членовете на групата последователно заемат 4 мисловни позиции – на наблюдател (spectator), на мечтател (dreamer), на реалист (realist) и на критик/скептик (critic/evaluator).

  • В първата мисловна позиция на наблюдател, групата се опитва да “огледа” проблема отвън с през очите на клиент, случаен посетител или човек сблъскващ се за пръв път с проблема.
  • След нея групата заема позицията на мечтател, като се опитва да види проблема през “розови очила”, да намери най-идеалните решения без да се съобразява с условности и ограничения, да си ги представи “така, както биха били идеални”. Тази позиция формира нови идеи и цели и разширява полето на мислене. Мечтателят задава или решава въпроси от типа: “Защо искаме да направим това?”, “Какво е това, което искаме?”, “Какво можем да очакваме?”, като основното мото е “Всичко е възможно”. На този етап се раждат много креативни и радикални идеи предполагащи промяна и нови насоки.
  • В следващата стъпка групата се адаптира към гледаната точка на реалиста и се опитва да прогледне през неговите очи. Те се превръщат в прагматични реалисти, които използвайки редукционистки подход “пресяват” идеите генерирани от мечтателите – избират най-ценните от тях и създават конструктивен план за осъществяването им. Реалистите си отговарят на въпроси от типа: “Как точно ще се приложат тези идеи?”, “Как ще разберем, че сме достигнали поставената цел?”, “Кой ще го свърши?”, “Как ще се разпределят във времето всички стъпки?”, като основното мото е: “Действай все едно идеята е осъществима”.
  • Последната мисловна гледна точна принадлежи на критиците, които преглеждат плана съставен от реалистите с цел да намерят недостатъците, пречките и рисковете в него. Тяхната задача е да подобрят плана доколкото е възможно и да го застраховат от провал. Критиците дефинират контекста в който планът-решение няма да сработи, опитвайки се да предотвратят това и да запазят позитивната линия на развитие. Тяхното мото е: “Предположи какво ще правиш, ако възникне проблем!”

Видео, което чудесно онагледява този метод може да изгледате от линка – How to use the Disney method. Подобрения на този метод са направени от Robert Dilts и са описани в неговата книга “Strategies of Genius”. Това ще ви помогне да избягвате едностранчивите и тенденциозни решения, спонтанните действия и решения, взети под натиск или пред лицето на безизходицата.

Едно решение трябва не само да бъде правилно, за да е наистина полезно, то трябва и да е навременно. Често правилният момент е дори по-важен от правилното решение, но когато те съвпаднат имаме истински успех. В природата ни е да отлагаме разрешаването на ситуация, която е проблемна или която ни плаши. Това се случва, тъй като се опитваме да я избегнем и заобиколим. Но рядко тя се решава от само себе си и в крайна сметка налага нашето активно съдействие и тогава правим най-големите си грешки, тъй като действаме прибързано и емоционално на ситуация, която изисква дълго отлагано решение.

Ако се научите да укротявате емоциите си и те да не са инструмент за взимане на решения, а избутате на преден план методичното анализиране и търсене на отговор, ще имате много по-малко проблеми.