Преди две години в Испания едно западащо миньорско градче приютява “златната треска” на 21 век, а именно соларните централи. Пуертолано открива един съвсем нов източник на енергия – безплатната слънчева светлина, която тук е в изобилие.
Окуражени от щедрата подкрепа на правителството за стартиране на национална програма за изграждане на соларна индустрия, това градче бързо прегръща идеята да замени западащия добив на въглища със слънчеви панели и започва да привлича компании занимаващи се с изграждане на соларни централи.

Много скоро, градчето, където се намира музеят на минната индустрия, вече има две големи соларни централи, фабрика за соларни панели и изследователски институт по чиста енергия. Половината соларни мощности построени през 2008 са именно в Испания.
Фермерите продават земята си за соларни централи, отварят се бутици и много хора от целия свят видяли бизнес възможност се преместват тук.
Лошо проектираните и нискокачествени соларни централи обаче бързо доказват своята неефективност, а администрацията осъзнава, че това ги обрича на безкрайно субсидиране от държавата, за да оцелеят и че индустрията, която са създали няма никога да произвежда ефективно “зелена енергия” така че да печели от това.

През месец септември 2009 правителството рязко сменя своя курс и прекратява субсидиите и работата на соларните централи също спира. Соларният бум претърпява крах, фабриките затварят, хиляди работници остават без работата си, а множество чужди компании са принудени да се откажат от предварително сключени контракти.
“Ние загубихме възможността да станем флагман на възобновяемите източници, ние не само произвеждаме енергия, но и сме основа на една силна икономика” са думи на бившия кмет на града Жоакин Мурило. “Защо трябва да ограничаваме производството на слънчева енергия, след като слънцето е неограничено?”

Пуертолано е нагледен пример за това колко деликатна е политиката на възобновяемите източници и че неправилното планиране във финансирането на новопоявилите се соларни индустрии, може да ги съсипе. Това е и предупреждение към разгръщащите се подобни начинания в САЩ, където същият проект е в ход.
За момента, производството на енергия от слънцето е нужно да бъде субсидирано, тъй като изисква закупуване на ново оборудване и инвестиране в развиващи се технологии. Но разходите рязко падат. Регулаторите все още нямат опит и се нуждаят от структуриране на стимулиращите плащания, за да се изгради една наистина стабилна зелена индустрия.
Въпреки това откритите въглищни мини и химическите заводи все още преобладават в пейзажа и ведно с това са все още най-големите работодатели в региона, докато в съседство на тях са разположени 100 000 параболични огледала в прави редици на площ от повече от 400 акра, бивша фермерска земя. [via NYTimes]
Публикувано в: Енергия и Източници
March 12th, 2010
Ако попадате за пръв път тук, харесвате нашите публикации и искате да сте сигурни, че няма да пропуснете новите и интересни от тях, абонирайте се за съдържанието чрез RSS емисията на сайта или по майл.


