Светът се оказа в петролна хватка. Очаквана или не тя е факт и справянето с нея на фона на петролната зависимост изглежда трудна задача. Всички се оплакват от високата цена на течното злато – бизнес-светът се тревожи от покачващата се цена на петролните сурови продукти, а политиците се измъчват за геополитическото положение в което са поставени богатите на петрол държави и останалия свят, на който всяко зареждане на бензин му излиза през носа. И ако цената му сега е спаднала леко, не трябва да забравяме, че това се случи след огромен скок нагоре.

Какво всъщност знаем за петрола? Знаем ли откъде произлиза? (не мислете, че е от динозаврите). Знаете ли колко реално струва на саудитците извличането на един барел суров петрол?

Ето няколко факта за петрола, които не знаете -

1. Петрол = Земно масло

2. “Фосилните горива” произхождат от динозаврите, нали?

3. Древните народи са използвали петрола!

Хората използват петролни продукти от много отдавна. Асфалтът, който е продукт от обработката му, се е използвал в Древен Вавилон като водоизолираща замазка при строенето на кораби. Катранът е използван за пръв път през 8 век в Багдат при павирането на улиците. Непречистен керосин е използван в нощни лампи.

По време на Византийската империя, всеизвестното оръжие – гръцки огън – е било използвано за превземане на вражески позиции и е съдържало петрол. То се е използвало и в морски битки, както и при превземането на крепости, а изумителното му качество да не се гаси от водата, а напротив да се разпалва от нея, и да продължава да гори дори попаднал в морето е всявало ужас в противника.

4. Обичате ли китовете? Благодарете на петрола!

През 19 век огромната нужда от китово масло е довело до бум в лова на китове. То е било използвано за гориво в лампите, тъй като гори бавно и не отделя никакъв мирис, както и за смазка при механизми и машини. Използвало се е в ранните фотографски техники, като съставка при много лекарства, сапуни и козметика придавайки специфичен “бляскав ефект”.

Благодарение на усъвършенстването на процеса на дестилация на суровия петрол и производството на различни деривати, нуждата от китово масло намаляла драстично и ловът им станал икономически неизгоден. Комерсиалният лов на китове е прекратен напълно през 1986г.

И последно – има само едно място, където оригиналното китово масло се използва все още – в космическите сонди. NASA откриват, че спермацетното китово масло не замръзва дори при много ниски температури, което го прави идеален лубрикант при космическите сонди.

5. Когато бензинът е бил толкова евтин, че е бил ненужен

В ранните години на Standard Oil, когато колите не са били толкова популярни, основният продукт произвеждан от петрола е бил керосинът. Бензинът като страничен продукт от производството на керосин не е имал никакво приложение. Бил е евтин продукт използван като разтворител и за премахване на мазни петна от дрехите… всъщност той е бил толкова евтин, че петролните компании са го изхвърляли като ненужен в реките!

6. Как се образува цената на бензина?

Ако се чудите защо бензинът е на различна цена, дори в рамките на града след като цената му за транспортиране е еднаква за дадено място, то може да вините териториалното ценообразуване – може да заредите една марка бензин в бензиностанция на една компания, в един град и той да е на различна цена. Защо? Такава е политиката на нефтените компании за по-големи печалби – те зареждат различно количество горива на бензиностанциите в зависимост от обема на трафика през нея, качеството на обслужване, близката конкуренция и др. Това рефлектира в разлики в цените.

7. Петролният шок през 70-те

Подвеждащо е да мислим, че днешните космически цени на петрола са нов проблем – това вече се е случвало. Два пъти!

През 1973г. арабските страни членки на OPEC спират износа на петрол на САЩ заради войната в Близкия изток, заради подкрепата, която САЩ, Европа и Япония оказват на Израел в тази война. Всъщност арабите използват петрола като оръжие и обезкървяват промишлеността на тези страни.

Ефектът е бил мигновен – цената на петрола скача 4 пъти, а бензина поскъпва с 40%. Опашките пред бензиностанциите стават стандартна гледка, максималната скорост по пътищата е ограничена до 55 мили/час, а през 1975г. САЩ стартират своята програма за стратегически петролен резерв. Тогава за пръв път погледът се обръща и към нестандартни идеи като търсене на технологии за усвояване на възобновяеми източници, основно слънчева енергия и такава от вятъра.

През 1979г. следва втората криза предизвикана от вземането на властта от Аятолах Хомейни в Иран след Иранската революция и изгонването на иранския шах. За втори път в рамките на шест години цената на суровия петрол скача няколко пъти връщайки гледката с опашките коли отново в действителността.

Петролната криза през 70-те е последвана от пресищането през 80-те, когато цената спада много и всички бързо забравят колко са харчили за бензин преди това… и така до следващата криза сега.

8. Защо саудитците са толкова богати?

Извличането на нефт от недрата е сложен процес, но е добре разработена наука и технологично е много добре отъпкан. Запитвали ли сте се някога колко точно струва на най-голямата компания в Саудитска Арабия – Saudi Aramco добиването на един барел петрол?

Списание Форбс дава отговора -

Aramco може да утоли своята гигантска жажда за растеж без проблем – няма по-лесна задача от това за най-печелившата компания в света… Миналата година министъра на петрола Али Ал-Найми заяви, че средната цена за добив на един барел суров петрол в Саудитска Арабия струва 2$. На световните пазари той се продава за 130$.

9. Покачването на цените на петрола вдига всички останали цени

Ако ходите с колело на работа, дали покачването на цената на петрола е от значение за вас? САЩ внася ежедневно по 20 милиона барела суров петрол и само 45% от него се използват за производство на бензин. По-голямата част се използва в промишлеността за добив на енергия, металургията и изгарянето на отпадъци, както и за производство на деривати – асфалт, пластмаса…

Голяма част от производствата използват различни изходни продукти от дестилацията на петрола и зависят пряко от тях. Те се използват в производството на хартия, текстил, крушки, екрани, компютърни компоненти… и логично поскъпването на суровия петрол се отразява директно на тези производства.

10. Достигнали ли сме петролния пик?

Графиката показва темповете на добиване на петрол в страните извън OPEC. Собственото производство в САЩ има пик по време на световната криза от 70-те.

Концепцията за “петролния пик” е създадена от геолога Кинг Хуберт през 1956г., за да предскаже кога САЩ ще достигнат пик в собственото си производство.

Учените и петролният бизнес са обезпокоени и заинтересовани от количествата петрол, които се извличат от недрата, както и онези които потенциално остават като запас в бъдеще. Защо? Тъй като цената за добива му ще започне драстично да се покачва, когато залежите от петрол станат по-оскъдни и недостъпни, а това със сигурност ще се случи на фона на непрестанно нарастващото население на Земята, което се нуждае от все повече ресурс.

Икономистите алармират, че пазарът на петрол не е гъвкав, което означава че малки спадове в производството биха предизвикали мигновенно и огромно покачване на цените. По време на кризата през 70-те спад в доставките с 25% е довело до покачване на цената с 400%. Пик в производството ще доведе до силен спад след това, а това е ясен знак за сериозна криза в световната икономика.

Е, достигнали ли сме петролния пик? Мненията са разделени на две – според едни вече сме го достигнали и за това свидетелстват високите цени на горивата, докато други твърдят че от този пик ни делят около десет години. Някой изследователи предсказваха такъв пик през 1990г., но той е явно че не се състоя.

Едно е ясно обаче – ако кризата през 70-те беше предупреждение, то сегашната е по-сериозна и няма да свърши толкова бързо.

Публикувано в: Енергия и Източници,Наука и Технологии

August 30th, 2009

Ако попадате за пръв път тук, харесвате нашите публикации и искате да сте сигурни, че няма да пропуснете новите и интересни от тях, абонирайте се за съдържанието чрез RSS емисията на сайта или по майл.