Основателят на Фейсбук иска да направи Интернет достъпен за 7 милиарда души

Автор -

За повечето от нас е немислимо да живеем без връзка с мрежата, защото все повече се оказва, че тя “пъпната ни връв”, която ни държи в близост до случващото се по света. Тя е източник на информация, среда за общуване, бизнес комуникация, онлайн бизнес, бърз достъп до стоки и услуги, виртуални разплащания и не на последно място – поддържане на виртуалния ни социален живот чрез нашите “дигитални” копия (профили в социални мрежи, форуми и онлайн общности), а нашата дигитална идентичност вече е неотменна част от реалното ни, телесно съществуване.

Интернет е нашата “свежа памет”, която може да попитаме за всичко, там търсим отговор на здравни проблеми, резервираме си билети и хотели за пътувания, забавляваме се, търсим сродни души с които да побъбрим.

Появи се дори нова порода хора – “дигитални номади”, чийто бизнес е изцяло в мрежата, необвързани с офис и работно място, които пътуват интензивно и за които единственото важно условие, за да “правят пари”, е да имат връзка с мрежата.

ПРОЧЕТИ ОЩЕ > Киберхондрията или какво казва д-р WEB за нашите симптоми

Интернет обаче е реалност само за едва 30% от населението на Земята, което приближава 7 милиарда души. Едва 2.7 милиарда души са онлайн, използвайки компютър или мобилен телефон, а разширяването на аудиторията нараства с бавните 9% годишно. В България 49% от хората никога не са влизали в Интернет и не го ползват.

Основателят на Фейсбук Марк Зукърбърг, заедно с още няколко технологични гиганта в сферата на мобилните комуникации, като Ericsson, Mediatek, Opera, Samsung, Nokia и Qualcomm, се обединиха в инициативата Internet.org, която си поставя за цел да намери бързо технологично решение как да достави свързаност с мрежата на останалите почти 5 милиарда души. В ход е планът “Дали свързаността с Интернет е основно човешко право?” и бъдещето ще покаже как това ще стане възможно.

Първата стъпка е да се оптимизира настоящата мрежа, да се пренапишат част от приложенията, така че да използват по-малко трафик данни. Фейсбук е направил крачка в тази посока, единствено чрез оптимизиране на използваните данни и заявки. Това се случва чрез варианти с по-малки изображения, кеширане на данните, компресия, както и изполване на технологията WiFi Direct, позволяваща да “сваляте” данни от най-близкия до вас потребител, който вече ги има на своето устройство. Всичко това е с цел да се намали и оптимизира трафика за бъдещото разширяване на мрежата, която не би издържала натоварване от 3 пъти повече потребители от сега.

Освен оптимизация на трафика, се предвижда улесняване на достъпа до Интернет, както и създаване на нови бизнес модели за ползването му, но и пренасочване на основния трафик преимуществено през мобилните устройства, а не през настолните компютри.

Много проекти работят по посока на предлагане на много евтини и малки компютърни конфигурации, което комбинирано с лесен и евтин достъп до мрежата може да “приобщи” огромна част от неползващите Интернет.

Какви са опасенията?

Фейсбук със сигурност не е филантропска организация, както и останалите участници в този конгломерат, и никой не очаква те да подемат такава инициатива и да свършат толкова работа без да имат полза. Очвевидно е, че това е мащабен и доста обещаващ бизнес проект, за който никой не се е досетил. Празна ниша, която очаква да бъде разработена.

Разбира се, мрежата и сайтовете в нея се издържат основно от реклама и от предлагане на платени услуги и стоки, чиято цена непрекъснато пада, за да расте достъпността и ползваемостта им. Ниските цени обаче изискват повече клиенти, които да поддържат нивата на задоволителни приходи за компаниите, преминавайки profit margin-а. Повече потребители, означава повече “рекламни цели” за социалните медии и търсачките, които са най-големите доставчици на онлайн реклама в световен мащаб, по-голямо проникване на мрежата в различни части на света, означава по-богат набор от рекламни възможности.

Има обаче много спънки от техническо и концептуално естество, пред които тепърва ще се изправят Зукърбърг & компания и една от тях е неграмотността на огромната част от хората, които са без достъп до Интернет, но вероятно именно в него се съзира възможността това да бъде поправено. Много потребители на “ранния Интернет” изпитват нескрита носталгия по времената около 1993-1995, когато мрежата се населяваше основно от добре образовани специалисти, грамотни хора, интригуващи и съзидателни, които имаха какво да дадат и споделят.

Надеждите са, че “потичането” на Интернет към повече хора ще донесе със себе си знание, грамотност, достъп до банково обслужване, стоки, информация и контакти, а оттам и до нови възможности като цяло. Независимо какъв е “скритият мотив” на тази инициатива, то “страничните й ефекти” ще са доста добри, наред с потенциалната печалба и контрол, които ще донесе на участниците в нея.

За един по-сигурен свят

В контекста на разкритията покрай шпионските скандали с Едуард Сноудън, Асанж и WikiLeaks, стана ясно, че Интернет далеч не е онова сигурно и безобидно място, което сме свикнали да посещаване, а е силно контролирана среда, където всяко наше действие може да бъде засечено, проследено, анализирано, записано и запазено за неопределен период от време и използвано в далечен момент и с неясна цел, както и препродавано като база данни на различни компании и организации. Практически Интернет повече НЕ Е “лично пространство” дори и да имате местенце, където влизате със своето “име” и “парола”, това не гарантира вашето privacy.

Живеем в ерата на масовото подслушване и следене, т.нар. mass surveillance, което позволява на държавни и частни организации да следят и записват цялата ни активност в мрежата и мобилния телефон. Отмина времето на старите крими филми, когато шпионите влизаха през отворения прозорец на балкона, за да сложат бръмбар под масата или в слушалката на телефона и да подслушват, дебнейки в черен бус паркиран на съседната улица.

Съвременните системи не са насочени към конкретна цел, те записват активността на милиони хора едновременно, техните телефонни разговори, електронните им писма, съобщенията в чата, смс-и и положението им чрез GPS и при нужда и по-специален интерес, цялата информация може да бъде “извадена от архива” и използвана срещу вас. Отделна тема е масовото нерегламентирано подлушване без съдебно разрешение, служещо за целите на частни интереси, фирмено разузнаване и журналистически разследвания. В действителност “лична неприкосновеност” в Интернет не съществува и колкото по-рано свикнете с тази мисъл и промените поведението си онлайн, толкова по-малки са рисковете за злоупотреби с вашите данни, на които ще сте изложени все повече. Значителна става нуждата от обучение в сферата на личната онлайн сигурност на редовите потребители и начините за избягване на рисковете от следене, измама или опасност от използване на открадната самоличност.

Покрай скандала с американската NSA, стана ясно, че и британските служби са подслушвали телефонните трансатлантически кабели и така са записвали и проследявали милиони разговори дневно.

Интернет не е нито толкова сигурно, нито толкова “лично” място. Официално личната свобода бе жертвана в полза на сигурността, макар много хора да осъзнават вече, че тероризма, прането на пари, търговията с наркотици и виртуалните престъпления са само предлог за постигане на ефективен и лесен контрол върху личния живот на повечето от нас.