Хундертвасер е модерният идеолог на енвиронментализма – комплекс от нагласи, които пренасочват социалното ни поведение в посока на естествената ни потребност от връзка с природата. В основата му лежи едно прастаро правило, че светът е продължение и “опаковка” на собственото ни тяло. Така дрехите са “втората ни кожа”, жилището, което обитаваме – третата, урбанистичното общество – четвъртата и цялото това поместено в рамките на природата.

Напоследък “зелената вълна” погрешно се приема за съвременна концепция, докато тя всъщност е възраждане на един древен мироглед за света според който човек не реже клона на който седи или с други думи – живее в хармония със заобикалящата го природа.

Едно архитектурно течение връща часовника назад и прилага новите технологии към природните форми. Терунобу Фуджимори е наречен “съвременният архитектурен сюрреалист”.

Това очевидно не е точно така, но има доза истина особено говорейки за удивителното качество на работите му, което не е никак типично сред архитектите, дори онези, които се целят в иновативните и странни форми.

Фуджимори е роден в Нагано през 1946г., завършва университета в Токио, където и в момента е професор в института по индустриални науки. Обитавайки дълги години спокойното си амплоа на преподавател и водещ историк по модерна японска архитектура, Фуджимори решава през 1990г., че е време да претвори собствените си представи в сгради. Архитектурните му проекти са интересени с приземената му творческа фантазия, която използва прости и естествени материали подчертаващи връзката на сградите с природата от която са дошли. Той обаче в никакъв случай не е традиционалист, дори когато виждаме в работите му цялото историческо развитие на японската архитектура – от традиционната селска колиба през приказните сгради от приказките до замъците на Рашомон.

Един от последните оригинални проекти на Фуджимори е “Черната къща”, покрита от повърхностно овъглени дъски. Чайната стая остава да “виси” от нивото на втория етаж, като в нея се влиза през таен вход.

Фуджимори демонстрира технологията за овъгляване на кедровите дъски. Вързани на сноп по три със запълнени помежду им пространства от вестници, които се запалват и овъгляват повърхността на дъските. Цялата процедура отнема около 7 минути, след което дъските се разделят и се заливат с вода. Този примитивен, но времеемък процес на обработка на дървото го запазва от дъжда, гниенето и инсектите за повече от 80 години, като в същото време придава рептилна текстура на външната фасада.

Архитектурните проекти на Фуджимори винаги съчетават природата и сградите в едно. В някои природата е съвсем вътрешно “пусната” да присъства, като например в Lamune Hot Spring House, където изглежда, че върховете на боровете излизат от покрива.

В друг свой проект, той пуска растителността буквално да опаше къщата, като в Camellia Castle, където е проектиран плътен зелен покрив-градина, а стените са облицовани с тънки каменни плочи в широките фуги на които растат мъхове.

Покривът на фамилната си къща Фуджимори също е превърнал в зелен килим, който разцъфва през лятото създавайки естествена охладителна система.

Емблематична е и неговата собствена къща (Tanpopo House), която той проектира през 1995г., която е покрита с вулканичен камък в цепнатините на който са оставени места за засаждане на треви и растителност по покрива и стените. Това придава на къщата “обрасъл” вид.

Фуджимори има склонност да проектира структури, които изглеждат нестабилни и асиметрични, с необичайно разположение и в противоречие със законите на физиката. Неговата къща за гости изглежда да виси във въздуха подпряна само на една стена.

Такъв е и проектът му завършен през 2007г., който е изграден изцяло от специално обработени кедрови дъски. Той е едновременно ексцентричен, но и изпипан и изчислен до най-малия детайл, така че да се запази баланса.

Игривата фантазия на архитекта е проектирала и музей на изкуствата, който е интегриран в природата и отново е с неизменния зелен тревен покрив.

И един от последните проекти на Фуджимори е висока чайна къща, която е покрита с покрив от медни листове и виси на върха на две дървета. А, защо две? “Защото едно е твърде нестабилно, а три са твърде стабилни и скучни” казва архитектът.

На Фуджимори е поверена подредбата на японския павилион на архитектурното биенале във Венеция през 2006г., а следващата година е представена специална изложба посветена на японската архитектура. За един специалист по история на архитектурата, като Фуджимори, е предизвикателство да създава нови форми. Неговата основна тема е съвременната архитектура и особено сградите в западен стил от период Мейджи. Като част от проучването му, през 1974г., той се присъединява към свои колеги от Токио и с карти и фотоапарати те започват да обикалят из целия град и да снимат интересни сгради, минавайки от маргиналните бедни “шитамачи” райони до престижните “яманоте” квартали. По-късно проучването им е публикувано. В този период той работи с други свои колеги, които го подтикват да дебютира като архитект, което се случва през 1991г., когато Фуджимори е на 44 години. Той изпробва напълно нестандартни комбинации от материали, като подсилен бетон, местни каменни плочи, почва и ръчно обработена дървесина. Това привлича вниманието на публиката. [via Dezeen & dwell]

Публикувано в: Архитектура

August 3rd, 2010

Ако попадате за пръв път тук, харесвате нашите публикации и искате да сте сигурни, че няма да пропуснете новите и интересни от тях, абонирайте се за съдържанието чрез RSS емисията на сайта или по майл.