Коензим Q10 – защо е толкова необходим?

Автор -

Коензим Q10 (убихинон, CoQ10) е витаминоподобно вещество, което има ключова роля в енергийната “дихателна” верига на клетъчно ниво, която се осъществява във вътрешната стена на митохондриите, клетъчните органели отговорни за производството на енергийното гориво на клетките – аденозинтрифосфат (АТФ).

95% от енергията произведена в човешкото тяло е под формата на АТФ, а органите с най-голяма активност, като сърцето, черния дроб и бъбреците, съдържат най-голямо количество коензим Q10 и имат нужда от него.

Способността на молекулата на коензим Q10 да съществува в оксидирана и редуцирана форма и да служи за преносител на електрони в “дихателната” верига го превръща в силен антиоксидант. Без него веригата спира, синтезът на “клетъчно” гориво също.

Молекулата на коензим Q10 е открита през 1957г. от проф. Фредрик Крейн, а години по-късно е разкрита структурата на цялата дихателна верига с участието на това вещество, за което Петер Митчел получава Нобелова награда през 1972г.

Установен е дефицит на този коензим в организма на хора страдащи от сърдечни заболявания, намерени са методи за измерване на нивото му в кръвта, а ролята му на антиоксидант и “ловец” на свободни радикали е подробно изучена от Ларс Ернстер и други учени във връзка с развитието на сърдечни заболявания и рак.

Къде се съдържа коензим Q10?

Всички кислород дишащи организми от микроорганизми, растения до животни, включително и човека, съдържат коензим Q-подобни вещества, като при човека изопреновата верига в молекулата му е 10 членна, откъдето идва и названието му Q10.

Добри източници на коензим Q10 са месата – телешко, свинско и пилешко, голямо е неговото съдържание в сърцето и мускулите. По правило тъканите имащи високи енергийни нужди съдържат съответно най-високи количества от този коензим.

Чудесни растителни източници са броколите и спанака, както и нерафинирани растителни масла – соевото и палмовото масло, които са надежден източник на Коензим Q10.

Как се синтезира коензим Q10 в организма ни?

Коензим Q10 се съдържа практически във всички клетки на организма, а също и в кръвната циркулация (в липопротеините), като всяка клетка има способността да го синтезира. Естественият му синтез е много сложен процес, който изисква голяма палитра от витамини и микроелементи като витамин B6, B12, фолиева киселина, B3, пантотенова киселина и витамин C. Източник на хиноновия пръстен в молекулата на коензим Q10 е аминокиселината тирозин, а дългата изопренова верига идва от общ метаболитен път с холестерола. По този начин синтеза му зависи от голям брой “изходни” молекули, чийто недостиг или липса сериозно може да смути производството на нужните количества коензим Q10.

Как се произвежда “фармацевтичен” коензим Q10?

Промишлени количества коензим Q10 се добиват чрез ферментация на дрожди, както и чрез бактериална ферментация. Има и полусинтетичен процес за производството му използвайки соланесол,  страничен продукт при обработката на тютюна. Най-големият производител на коензим Q10 в света е Япония. В САЩ натурален коензим Q10 се произвежда  в растителни плантации в Пасадена.

Как се усвоява коензим Q10 от организма ни?

Коензим Q10 е мастноразтворима субстанция и се усвоява подобно на всички останали мазнини от храната ни. Хранителните добавки доставящи “чист” коензим Q10 не се нуждаят от обработка в стомаха, те преминават непроменени в тънките черва, където смилателните сокове от жлъчката и панкреатичния сок ги емулсифицират. Веднъж абсорбирани от клетките в стената на тънкото черво, всички мазнини, както и коензим Q10 попадат в лимфната система и през нея извървяват дълъг път до черния дроб, където се “преопаковат” в липопротеини (транспортна форма на липидите в кръвта) и така се освобождават в кръвта чрез която достигат до всички клетки в организма.

Дневна доза и хранителни източници на коензим Q10

Депото от коензим Q10 в тялото е в порядъка на 1,5-2 грама при здрави хора, а концентрацията му в кръвта 0.5 µg – 1.0 µg /mL. Поради бавното му усвояване, концентрацията му в кръвта стига пик 6 часа след прием, а полуживотът му е 34 часа. Дневната доза от която се нуждае организма е в рамките на 30-200 mg, която се приема основно с месото в храната. Пърженето обаче намалява съдържанието му с до 30%. Допълнителен прием под формата на хранителни добавки не се препоръчва  под 18 години, освен при нужда от лечение на конкретни болестни състояния.

Поради това, че е мастноразтворим, той трябва да се приема по време на храна и най-добре с други храни съдържащи мазнини, за да се усвои заедно с тях. Приемането на хранителните добавки нощем също спомага за усвояването му.

Най-добре се усвоява коензим Q10 в меки гелни капсули, а не в твърди. Няма достатъчно изследвания за безвредността му при бременност и кърмене. Добре е да се съобрази приемът му и с едновременния прием на други лекарства. При диабетици трябва да се приема с особено внимание, тъй като понижава нивото на кръвната захар.

Основни естествени източници на коензим Q10 са месото (сърце и черен дроб) и мазните риби (сьомга и тон), пълнозърнестите храни, нерафинираните соево и палмово масло, авокадо, броколи, спанак, магданоз и грозде.

Кога се препоръчва коензим Q10?

Поради важната си роля в превръщането на храната в енергия на клетъчно ниво, коензим Q10 е незаменим и наличен във всяка клетка. Той играе и роля на силен антиоксидант и предпазва клетката от действието на свободните радикали, които имат силно разрушителен ефект върху клетъчните мембрани, водят до мутации в ДНК и причиняват клетъчна смърт и раково израждане на клетките.

Свободните радикали са и основният фактор за стареене на организма, заедно с генетично вроденият механизъм на т.нар. “програмирана клетъчна смърт” (апоптоза).

Приемът на коензим Q10 има силно антиоксидантна роля и повлиява следните състояния:

  • сърдечни проблеми ( инфаркт ) – доказан е благотворният ефект от приема на коензим Q10 при хора прекарали сърдечен инфаркт. Приемът му през последващите 3 дни след инфаркт намалява драстично риска от повторен инфаркт, както и болката в гърдите. Профилактичният му прием при хора предразположени към сърдечни заболявания води до предпазване от образуване на тромби и мастни плаки в коронарните артерии.
  • високо кръвно налягане ( хипертония ) – изследванията показват способността на коензим Q10 да понижава кръвното налягане, както и нивото на кръвната захар. За жалост ефектът настъпва едва след 4-12 седмичен прием.
  • високи нива на “лош” холестерол – допълнителният прием на коензим Q10 заедно с лекарствата използвани за понижаване на холестерола (статини) има много добър ефект.
  • диабет – именно заради благотворното си влияние върху здравето на сърцето и високото кръвно налягане, а и не на последно място поради способността да намалява нивото на кръвната захар, коензим Q10 е полезен при лечение на диабет. Приемът на 100 mg CoQ10 два пъти дневно значително подобрява здравето на диабетно болните.
  • заболявания на венците ( пародонтити ) – проблемите с венците са сериозен и широкоразпространен стоматологичен проблем и водят до загуба на зъби и тежко нарушаване на естетиката, храненето и начина на живот на хората. Установени са ниски нива на коензим Q10 при хора с кървящи венци, джобове и пародонтоза, а приемът му помага за по-бързото оздравяване на тъканите.
  • мигрена – приемът на коензим Q10 в дози до 300 mg дневно водят до значително подобряване на мигренозните състояния, особено в комбинация с магнезиев цитрат и рибофлавин.
  • подобряване на имунитета – защитава организма от действието на различни вирусни и бактериални инфекции, както и подобрява значително състояние на хора с HIV и хепатит B.
  • противостарееща терапия ( anti-aging therapy ) – комбинирането на ниски дози коензим Q10 с полиненаситени мастни киселини (омега-3,6,9) води до редуциране на мутациите на ДНК на клетъчно ниво и до значимо забавяне на процеса на стареене и до удължаване на живота на организма. Същата комбинация е с установен благотворен ефект и при лечението на различни видове рак.
  • болест на Паркинсон – установено е, че приемът на високи дневни дози коензим Q10 забавя значително развитието (с 44%) на болестта на Паркинсон, което е сериозен напредък при лечението и забавянето на развитието на това тежко дегенеративно заболяване.